Двадесет и първи век, век на чудеса и смърт. Век на войни и несгоди, век на оцеляване.

Светът вече е остърган от човешките приумици и несъгласия.

Навсякъде по света почти вече има размирици, войни, гладни, наводнения, пожари, урагани, огромни вълни и земетресения. На всеки 4 секунди някой умира, било то от естествена или неестествена смърт. Всеки ден по новините има солидна доза факти, за хора загинали в катастрофи, убити от близките си, изнасилени, за наркотици, трафик на хора и подобни.

Светът е безмилостно жесток сам по себе си, а ние му помагаме да ни убива. Хората забравиха кои са, забравиха за религията, която изповядват, забравиха за приятелите си, забравиха семействата си. Започнаха да живеят за себе си, да бранят територията си и да се вкопчват като удавник за сламка във всичко, което им предостави животът.

Хората забравиха да обичат. Хората забравиха да обичат себе си, близките си, а и чуждите също. Забравиха да се усмихват един на друг. Забравиха да си помагат и да се разбират. Всеки гледа с тежко наведена глава, замислил се за проблемите си и за това как ще посрещнат следващия ден. Гледат си в краката и не виждат красивата гледка пред тях. Не виждат природата от дърветата, не виждат душата в очите си и не разбират светът в който се намират. Вместо техният стремеж и движеща сила да е любовта, за тях това се превърна в Агресия. Агресия към ближния, агресия към работата, агресия към всичко. Гняв, болка, неразбраност и депресия таи в тях и чака всеки удобен момент, за да се появи.

Всеки иска по-голяма къща, по-хубава кола, по-хубав телефон, компютър, фотоапарат и т.н. Днешната младеж е толкова осакатена от любов и внимание, че за всичко което мислят е пари. Защото с пари, те до тук са си купували това щастие, което им е липсвало - било то цигари, алкохол, хазарт или платени жени.

Мъжете спряха да бъдат мъже, а жените - жени. Всички вече гледат да са хулигани и кифли, независимо от възрастта, защото това се котира.

Може да нямаме войни, огромни природни бедствия и размирици, но имаме заместител за това - Чалгата. Тя е достатъчна. Безброй песни в които се пеят неразумни текстове, които хората слушат с удоволствие и изпълняват. И най-лошото е, че учат децата си на това - да изглеждат като "звездите" и да говорят като тях.

Къде останаха старите филми, романтиката, любовта и красотата? Къде останаха хубавите стари български песни? Къде остана истинският Ти? Къде се скри? Кой си ти? Съвременният техно-фетишист, заровил се в интернет пространството, търсейки какво още да оплюеш, че нямаш друга работа, някоя мутра или кифла, или истински човек, който може да обича и мечтае за по-добър живот и вместо да руши, да създава?


П.С. Благодаря за отделеното време.